СКАРАБЕИ В ГЛАВАТА МИ...

Лудият шапкар.. може би

 

Покорно заставам на светофара, изчаквайки своята (и на още 15 човека в случая) зелена светлина. Вниманието ми привлича мъж, на видима възраст над 45, поне така решавам, съдейки по посребрената му дълга и заострена брада. Говори с две млади момичета, които са леко смутени, но видимо се забавляват на това, което той им разказва с широка усмивка на лицето.

За миг отмествам поглед от тях и… зелено.

Човекът изоставя момичетата и тръгва с бавна парадна стъпка по пешеходната пътека. Разперва ръце, сякаш в очакване на някой от пешеходците от отсрещния бряг да се затича към него и да му отвърне с прегръдка. Пристъпва леко и все едно се наслаждава на момента на пресичането, все едно това е най-прекрасното нещо на света и всички ние трябва да сме благодарни, че имаме тази привилегия. Привилегията да сме точно тук, точно сега, точно на този светофар, точно на тази пешеходна пътека.

Приличаше на Лудия шапкар, като изключим брадата, разбира се. Самото му излъчване беше някак си… шапкарско. А и шапка си имаше. Хората като него (емоционално натурални ги наричам аз) ми създават едно такова необяснимо чувство на моментно щастие. Разминахме се на сантиметри един от друг и не се сдържах да не го погледна в очите и да не му се усмихна. Очите му се смееха, не по-малко от устните. Исках да почувствам (дори за миг), че съм част от тази негова щастлива мини вселена. Така и стана…

Хубаво е да знам, че все още съществуват емоционално натуралните хора, някъде там.. И още по-хубаво е, че ги срещам от време на време… Те внасят доза истинско щастие в живота ми… от Онова Другото… щастието, че си жив, което кара в глава ти трайно да се засели съмнението, че животът може пък и наистина да е прекрасен.

P.S. 

„If I am not mad

Then What I must be?

You see the emotions I wear on my sleeve

You listen for words that only I hear

You run from the things that I never did fear

I speak out of turn, I dance in the rain

If I’m not mistaken, I must be insane!

I walk by myself far from common roads

What’s my life’s purpose is, nobody knows

I live out my days on lost dreams and tea

But if I’m not mad,

Then who else will be?“ – Mad Hatter

gradskiistorii

Leave a Reply