СКАРАБЕИ В ГЛАВАТА МИ...

Размислите на двама нещастници за.. черното, бяло и щастието

Каква е цената на щастието?
Какво всъщност означава да си щастлив?

Трябва ли да се примириш с това, която имаш, и да се откажеш от гоненето на вятърните мелници, мечтите си щастието?

Или означава да си като Дон Кихот и да повярваш толкова силно в илюзиите, че да започнеш да ги виждаш във всичко и това да те прави щастлив?

Светът не може да съществува без противоположности? Не може да има добро, без да има зло. Ако го няма едното, другото просто щеше да е изпразнено от смисъл…

Как бихме оценили колко наистина хубаво е едно нещо, ако не знаехме колко лошо е без него? Не че подкрепям съществуването на злото по света, но то е неизбежно. Това си е в подкрепа на теорията за баланса… Трябва да има Баланс! Е, да, щеше да е по-хубаво, ако злото беше една идея по-малко, но, уви!

Доброто и злото се взаимозахранват и взаимоопределят. Като черното и бялото… но мисълта ми беше за щастието. Как да си щастлив, ако не си открил идеалът… съвършенството? Друг е въпросът, дали идеалът е съвършен и изобщо постижим. 

Не, всъщност, въпросът е наистина ли се нуждаем от съвършенство, за да сме щастливи!?

Дали пък щастливите хора не са в сивото. Сивото като златна среда. Там, между черното и бялото – между доброто и злото. Точно там, между мечтите за идеала и онова място – 3 метра под пумията на света. Дали пък щастието не се е заселило точно в тази междинна зона и само хората, които успяват да се абстрахират дотолкова от влиянието и на двете крайности, не са тези, които са способни да са щастливи?

Тези, които си позволяват да са щастливи.. въпреки всичко?

Да се примириш с всичко.

И с лошото и… с доброто…

Да се примириш? Да приемеш реалността?

Това ли е цената на щастието днес?

gradskiistorii

Leave a Reply