ДОБРОВОЛЧЕСКИ#ДНЕВНИК

3 интересни неща от мисията ми като ‘регулировчик’ на маратон

От известно време се чудех как точно да формулирам и започна една поредица от истории на градски добротворци, чиито разкази чакат да бъдат споделени със света, защото, вярвам, ще се съгласите с мен – всяка истори заслужава да бъде чута 🙂 Та така, днес както си ръкомахах като регулировчик на един маратон, на който бях доброволец, и упътвах участниците към финала, ме осени прозрение. Няма какво да го мисля, просто започвам! Стартирам с моя лична история от същия този маратон, защото той е поводът рубриката #ДоброволческиДневник да вид бял свят.

Какво пък толкова, поредният маратон, ще си помислите. Обаче аз не мога да се съглася с вас и сега ще ви кажа защо.

Ето как започна всичко..

Почти обикновена неделна сутрин с малката разлика, че трябваше да стана в 6:30 ч. (за протокола – дори за работа не ставам толкова рано), за да съм в 7:30 ч. на поста си в Борисова градина като част от доброволческия екип на Кауфланд София Полумаратон. Тежка задача си е ранното ставане, особено след събота вечер и концерт на любимия Таралежков, но с повечко аларми и воля – мисията е постигната.

Оказа се, че точно до моя пост има вход за коли към парка, който трябва да бъде затворен и наблюдаван от полицай, грижещ за гладкото протичане на спортното мероприятие. Това беше добре дошло за мен, защото въпросният представител на реда много ми помогна в ‘регулироването’ на минувачите, които бяха много кисели като за неделя сутрин в парка. Но за това ще ви споделя малко по-долу в поста.

Me, my other half – The Coffee and my bike 🙂

Цялото събитие трая три часа, от старта в 9:00 ч. до 12:00 ч., когато покрай мен мина и последният участник. Признавам си, в 6:30 не бях много ентусиазирана и в просъница се питах, защо съм се съгласила да участвам, но през тези три (всъщност четири и половина часа, защото аз трябваше да съм там в 7:30ч.) мотивацията и настроението ми рязко се подобриха. Причините бяха много. Първо, за да стигна до мястото, яхнах педалите и си направих една сутрешна разгрявка с колелото, а както знаем спортът е един от стимулаторите за производство на ендурфин, което директо вдигна настроението ми с един пункт. Втората причина беша, че изпих сутрешното си кафе в тихата и зелена атмосфера в парка, под лъчите на пролетното слънце, което заедно с мен се събуждаше. Какъв по-хубав старт на деня, ако си в града. Е, да, не може да се сравни с кафе по изгрев на плажа, разбира се, но работим с каквото разполагаме в градски условия 🙂

И дойде време за старта, малко логистични приготовления и.. ето ги и тях – маратонците. Като видях колко много хора бяха станали в ранни зори в неделя, за да дойдат на маратона (по данни на организаторите са стартирали 1200 души, което хич не е малко) и ми стана едно такова хубаво. Това е една прекрана статистика за позитивните неща около нас, която идва да обори черните статистики от новинарските емисии, които ни заливат с негативизъм. Имаше и много деца.

‘Любимото’ ми червено, защо всичко винаги е червено

🏃🏽‍♀️🏃🏽🏃🏽‍♀️🏃🏽🏃🏽‍♀️

Ние хората сме си доста социални животни, повечето от нас, и аз лично се чувствам много силно свързана с общия дух и ентусиазъм, когато съм част от подобни масови събития. Няма да крия, чувствах се горда, че съм допринесла.

Три неща ми направиха много силно впечатление по време на тази доброволческа мисия, едното за съжаление е малко негативно, но трябва да говорим и за кофти нещата т.е. да говорим за това как да ги променим, не просто да си мрънкаме. Та тези три неща са следните:

*Усмихнатите участници 🙂

Зареждащо е да видиш толкова много (1200, както споменах по-горе) щастливи хора, станали в ранни зори да потичат в парка.

Усмихнатите маратонци

*Полицаят, който четеше Библията

В един момента въпросният полицай, който ми помагаше на пункта, се подпря на една от преградите (леко встрани), извади една малка книжка и се зачете. Може и да на е било точно Библия, съдейки по размера на книжката, но със сигурност беше някакво подобно четиво, защото видях кръст на корицата. Споменавам това, защото не е нещо, което може да се види всеки ден.

#3

Колкото и да ми се иска истории ми да са позитивни, в реалния живот нещата не са само розови, затова ще си позволя да споделя и едно нещо, което малко ме натъжи. Голяма част от минувачите се отнесоха доста неуважително (да кажем) към маратона. Не само разбутваха бариерите и пресичаха алеята през центъра на трасето, докато хората бягах, но и когато ги помолехме да заобиколят, някои от тях реагираха много грозно. Няма да навлизам в подробности за коментарите и отношението им, защото наистина не искам да развалям тона на цялата историята и ще кажа само едно нещо. При други обстоятелства бих приветствала хората да не се спират пред бариерите – но такива, които са на пътя им да сторят нещо добро, а не тези, които помагат на другите да го правят.

И така въпреки дребните премеждия, всичко завърши добре. Маратонците финишираха, получиха медалите си, добровлците бяха щастливи, че са помогнали за случването на събитието и всички се разделихме с онова чувство на удовлетворение от добре свършена работа, което доброоволчеството винаги носи със себе си.

Разказвам ви тази история, не за да ви накарам да се запишете като доброволец за първия маратон, а за да видите колко много може да ви даде доброволческата дейноста по принцип – нови познанства, нови преживявания, нови предизвикателства и още много. Каузата изберете по сърце – там, накъдето то ви влече най-много, и нещата сами ще си дойдат на мястото.

Ще се радвам да споделите в коментарите и вашите иннтересни моменти от доброволчески акции, в които се участвали. Такива, които никога няма да забравите – емоционални, забавни, нелепи…

Моменти, които са ви променили завинаги 🙂

Приятно ДоброТворене 🖤

gradskiistorii

Leave a Reply