istorii#ЗаДоброволчество

3 интересни неща от мисията ми като доброволец на маратон

От известно време се чудя…

Как да направя поредица от истории на градски добротворци. Как точно да я формулирам, как да подбера хората и т.н.

И днес, както си ръкомахах на един маратон и упътвах участниците към финала, ме осени прозрение. Няма какво да го мисля, просто започвам! Стартирам с моя лична история.

Какво пък толкова, поредният маратон, ще си помислите. Но не беше съвсем така и сега ще ви разкажа защо.

Ето как започна всичко..

Обикновена неделна сутрин с малката разлика, че трябваше да стана в 6:30 (дори за работа не ставам толкова рано). Причината бе, че трябваше в 7:30 да съм на поста си в Борисова градина като доброволец на маратон, част от екипа на Кауфланд София Полумаратон. Тежка задача си е ранното ставане, особено след концерт на любимия Таралежков, но алармите и волята правят чудеса.

Оказа се, че съм на пост до вход за коли, който беше затворен и наблюдаван от полицай, грижещ за гладкото протичане на спортното мероприятие. Това беше добре дошло за мен, защото въпросният представител на реда много ми помогна в ‘регулирането’ на минувачите, които бяха много кисели като за неделя сутрин в парка.

Цялото събитие трая три часа – от 9:00 ч. до 12:00 ч.. Признавам, в 6:30 ч. не бях много ентусиазирана и в просъница се питах, защо съм се съгласила да съм доброволец на маратон. Но настроените ми рязко се промени… Първо, защото отидох до там с колело – сутрешната физзарядка автоматично вдигна вдигна настроението ми с един пункт. Втората причина беше, че изпих кафето си в парка. Беше толкова тихо и зелено, а слънцето тепърва се събуждаше. Какъв по-хубав старт на деня, ако си в града. Е, да, не може да се сравни с кафе по изгрев на плажа, разбира се, но работим с каквото разполагаме.

🏃🏽‍♀️🏃🏽🏃🏽‍♀️🏃🏽🏃🏽‍♀️

Три неща ми направиха много силно впечатление по време на тази доброволческа мисия. Едното, за съжаление, не е точно позитивно, но трябва да говорим и за кофти нещата. За това какво да направим, за да се променят. Та тези три неща са следните:

Усмихнатите участници 🙂

Зареждащо е да видиш толкова много (1200, както споменах по-горе) щастливи хора, станали в ранни зори да потичат в парка.

Усмихнатите маратонци

Полицаят, който четеше Библията

В един момента въпросният полицай, който ми помагаше, се подпря на една от преградите встрани, извади малка книжка и се зачете. Не знам дали беше точно Библия, съдейки по размера на книжката, но със сигурност беше някакво подобно четиво. Споменавам това, защото не е нещо, което може да се види всеки ден.

#3

Колкото и да ми се иска истории ми да са позитивни, в реалния живот нещата не са само розови. Затова реших да споделя и едно нещо, което малко ме натъжи.

Голяма част от минувачите се отнесоха доста неуважително към маратона. Не само разбутваха бариерите и пресичаха през центъра на трасето, докато хората бягат, но и когато ги помолехме да заобиколят, някои от тях реагираха много грозно. Няма да навлизам в подробности за коментарите и отношението им, защото наистина не искам да развалям тона на цялата историята.

Ще кажа само едно нещо. Винаги съм вярвал, че хората да не бива да се спират пред бариери – но такива, които са на пътя им да сторят нещо добро, а не тези, които помагат на другите да го правят.

В крайна сметка…

Въпреки дребните премеждия, всичко завърши добре. Маратонците финишираха, взеха медалите си, а ние, доброволците, си тръгнахме с онова чувство на удовлетворение от добре свършената работа.

Не ви разказвам тази история, за да се запишете като доброволец за първото спортно събитие. Искам само да ви покажа колко много дава доброволчеството по принцип – нови познанства, нови преживявания, нови предизвикателства. Мисията изберете по сърце – там, накъдето то ви влече, и нещата сами ще си дойдат на мястото.

Ще се радвам да споделите в коментарите и вашите интересни моменти от доброволчески акции, в които се участвали. Такива, които никога няма да забравите – емоционални, забавни. Моменти, които са ви променили завинаги 🙂

gradskiistorii

Leave a Reply